Срещи и размисли

Насилие има тогава, когато има липса на съгласие. Какво си представяш, когато чуеш насилие? Как някой удря друг, бие, мъчи, изнасилва … или може би как наказва с мълчание, дисквалификация, ултиматуми, емоционално отдръпване? Да, всички тези са разпознаваеми форми на насилие. Но има една форма, която по-трудно се разпознава – насилието през маската на грижата. Замисляли ли сте се, че това не само е възможно, но и е много често срещано? Чували ли сте: „Аз го направих защото ме

Агресията е най-нормално, най-живо и много човешко и животинско поведение. Поведение при което индивидите се конфронтират, пазят територия, защитават се, отстояват се. Но в нашия „морален“ и „културен“ свят сякаш заклеймихме това поведение, сякаш то се изроди и отдавна има стигма. Затова и ние хората започнахме да потискаме здравата си агресия. Тогава тя се изражда в садизъм или автоагресия. Здравата агресия е спокойна сила и топла категоричност. Говорим ли за агресия, става

„Колкото повече има човек вътре в себе си, толкова по-малко очаква от околните.“ Ървин Ялом Самооценката е начинът, по който се чувстваме по отношение на самите себе си. Тя включва усещането ни за собствена ценност, значимост и способност, както и степента, в която се приемаме и уважаваме. Децата не се раждат с изградена самооценка. Те постепенно научават какви са през отношението на значимите възрастни към тях. Любовта, топлотата, приемането и начинът, по който получават обр

Близостта често се свързва с нуждата от другия. Но има съществена разлика между това да имаме нужда от някого и да изберем да бъдем с него. Това по какъв начин се свързваме един с друг е въпрос на лична зрялост и порастване. 🔐Съзависимост: „Имам нужда от теб, за да се чувствам добре. Ако теб те няма или не правиш това, което очаквам, аз не се чувствам добре.“ 💞 Автентична близост: „Аз се чувствам добре, защото съм свързан със своите нужди и търся различни начини да ги задов

Кога си говорим за любов? Само на 14 Февруари и годишнините? Кога си говорим чрез сърцата? Разбираме ли се и чуваме ли другия? Ето как започна днес: Тази сутрин се наспах. Не бързам за никъде. Но и не бездействам. Мъжът ми ме попита дали искам да отскоча до сервиза, да врътна гумите, за които все не остава време. Да, искам. Не ми коства много, а и знам, че това е форма на подкрепа и любов. Детето искаше да закусва палачинки. След сервиза напазарувах и набързо направих палачин

Познато ли ти е това чувство? Нещо се свива в стомаха или пък чувстваш друго? Какво е вината всъщност, какво я храни, за какво ни служи? Вината е емоционален дискомфорт, когато вярваме, че сме направили нещо лошо. „Лошо“ – касае морални норми и е възможно да е привнесено отвън. Да е свързано с „приемливо-неприемливо“, възпитанието или културата. Вината има различни проявления, някои са полезни други не. На първо място тя е чувство и това, че сме способни да я изпитваме е чуде

„Аз видях, че всички неща от които се боях и които ме плашеха, не съдържат в себе си нищо добро или лошо, освен доколкото умът се влияе от тях.“ СПИНОЗА „ТРАКТАТ ЗА КОРИГИРАНЕТО НА ИНТЕЛЕКТА“ „Бих казал, че опознаването на тревожността е приключение пред което всеки човек трябва да се изправи, ако не желае да потъне в забвение или защото не е познавал тревожността или защото се е удавил в нея. Ето защо онзи, който се е научил да се тревожи правилно е научил най-важното нещо.“