За Тревожността и Страховете

„Аз видях, че всички неща от които се боях и които ме плашеха, не съдържат в себе си нищо добро или лошо, освен доколкото умът се влияе от тях.“

СПИНОЗА „ТРАКТАТ ЗА КОРИГИРАНЕТО НА ИНТЕЛЕКТА“

„Бих казал, че опознаването на тревожността е приключение пред което всеки човек трябва да се изправи, ако не желае да потъне в забвение или защото не е познавал тревожността или защото се е удавил в нея. Ето защо онзи, който се е научил да се тревожи правилно е научил най-важното нещо.“

КИРКЕГОР, „КОНЦЕПТЪТ НА УЖАСА“

Тревожността е факт. Всеки от нас я познава под една или друга форма. Киркегор е един от първите философи, които изследват тревожността като феномен. Той говори за тревожността винаги във връзка с творчеството. Човек е тревожен, защото има възможност да твори. Да твори собствения си Аз, собствения си живот. 

Човек не би бил тревожен, ако изобщо нямаше никаква възможност. Значи тревожността се поражда от изборите, от възможността за творчество и от свободата. 

Хората се различаваме много по нашата способност да посрещаме кризисни ситуации. Тази способност се определя от много фактори (средата, характера, самооценката, важността на решението и много други). Например, за един студент някой конкретен изпит може да бъде взет без никаква тревога, а за друг за който изпитът е от огромна житейска важност, ситуацията може да е травмираща и катастрофична и да предизвика огромна тревожност. 

Тревожността е естествена и ежедневна. Тя генерира енергия, без нея ще сме апатични. Основния въпрос е дали ни помага или пречи и каква е дозата. Ако успяваме да преодоляваме препятствията по пътя си, тя по-скоро ни помага. Но, ако ни блокира, тогава навярно е дошла в повече.

Тревожността се различава от страха. Тревожността е неопределена, едно дифузно и натрапливо усещане, че нещо ще се случи. Тя е недефинирана. Страхът от своя страна е конкретен. Страхът ни кара да стесним фокуса си и да се справим с опасността. 

При опасност има 2 основни импулса: бий се или бягай. Страхът и хормоналната верижна реакция в тялото ни помагат да направим едно от двете.

Но, когато не можем да изберем оставаме замръзнали. Това ни дава време да определим какво да правим, но ако останем много дълго в това състояние ставаме тревожни. 

Тревожността е свързана с бъдещето. Колкото повече се фокусираме в бъдещето, толкова повече ни се отнема възможността да реагираме тук и сега. А действията са тук и сега, тялото ни е тук и сега. Бъдещето може и да е след няколко часа, но все пак докато сме там, не сме тук. 

Тревожността също така има отношение и към крайния резултат. Колкото повече се концентрираме върху това, толкова повече отново отиваме в бъдещото. Например: искам да си изкарам изпита, но не просто да го мина, а да го мина брилянтно. Този перфекционизъм и това прекомерно желание покачват тревожността. Но тревожността и перфекционизма са тук поради причина! Те са защита. Какво прикриват? Ако не съм перфектен, какво ще стане?

Затова е важно да се връщаме тук и сега. Да бъдем в тялото, измествайки фокуса от целта към процеса. 

Да си поставяме малки, постижими цели. Много техники има и те работят. Техниките лекуват симптома, но не премахват причината. Симптома, когато се разгледа в дълбочина ще ни посочи проблема който избягваме, а когато спрем да бягаме и конфронтираме ситуацията, току виж и прекомерната тревожност изчезнала. Току виж сме станали творци на собствения си живот. 

А ти искаш ли да твориш?