Самооценката

„Колкото повече има човек вътре в себе си, толкова по-малко очаква от околните.“ Ървин Ялом

Самооценката е начинът, по който се чувстваме по отношение на самите себе си. Тя включва усещането ни за собствена ценност, значимост и способност, както и степента, в която се приемаме и уважаваме.

Децата не се раждат с изградена самооценка. Те постепенно научават какви са през отношението на значимите възрастни към тях. Любовта, топлотата, приемането и начинът, по който получават обратна връзка, се превръщат във вътрешен глас, с който по-късно разговарят със себе си.

Какво чуваме за себе си?

Представете си дете, което показва рисунката си и казва:„Виж какво нарисувах!“

Отговорът на възрастния може да остави много повече от впечатление за самата рисунка.

• Пренебрегване: „Нямам време сега.“

  → „Аз не съм важен. Светът не е за мен.“

  
  

• Прекомерна похвала: „Това е най-прекрасната рисунка!“

  → „Аз съм специален, а другите не са на моето ниво.“

  
  

• Критика: „Така не се рисува къща!“

  → „Аз не мога. Другите могат.“

  
  

• Градивна обратна връзка: „Хубаво си я нарисувал. Я да видим дали можем да изправим това коминче.“

  → „Аз мога да се уча и да се развивам. И другите могат.“

  
  

Именно тази последна позиция създава основата на зрялата самооценка – „Аз съм ценен и имам право да бъда такъв, какъвто съм. И другите също имат право да бъдат такива, каквито са.“

Самооценка и самочувствие

Самооценката и самочувствието са свързани и е добре са хармонични, но не са едно и също. Самооценката е вътрешното усещане за собствената ни стойност, а самочувствието се проявява в начина, по който действаме, представяме се и влизаме в отношения с другите.

Когато между нашата самооценка и обратната връзка от света има голямо разминаване, може да се появи напрежение.

Ако дълбоко в себе си се чувствам недостатъчно добър, но постоянно чувам „Ти си страхотен!“, може да не повярвам на другите и да реша, че просто ме ласкаят. Няма да им вярвам и няма да има пред кого да се доказвам.

А ако имам усещане, че съм много по-способен от всички около мен, всяка критика може да бъде отхвърлена като „те просто не разбират“. И отнова няма да имам пред кого да се доказвам.

Здравата самооценка не означава да се смятаме за съвършени. Тя означава да можем да виждаме и силните, и слабите си страни, да приемаме обратна връзка, без тя да определя стойността ни.

Да мога да кажа:

„Имам право да бъда себе си. Мога да греша. Мога да се уча. Имам стойност – и другите също имат.“

Това е една от основите на личната зрялост и на способността ни да се свързваме по-истински както със себе си, така и с другите.