Агресия, Автоагресия, Самосаботаж

Агресията е най-нормално, най-живо и много човешко и животинско поведение. Поведение при което индивидите се конфронтират, пазят територия, защитават се, отстояват се.

Но в нашия „морален“ и „културен“ свят сякаш заклеймихме това поведение, сякаш то се изроди и отдавна има стигма. Затова и ние хората започнахме да потискаме здравата си агресия. Тогава тя се изражда в садизъм или автоагресия.

Здравата агресия е спокойна сила и топла категоричност.

Говорим ли за агресия, става дума за граници. Някой преминава някаква наша граница и ни се иска да реагираме. Какво се случва в този момент в тялото?

От хипофизата, към надбъбречните стартира веригата на стреса, започва производството на адреналин, кортизол и други хормони, които съдействат за повишаване киселинността, усилват сърцебиенето, повишават кръвното, учестяват дишането и т.н. Тялото е в режим на „Бий се или бягай!“

Енергията се разпраща по периферията на тялото. Агресията излиза през устата, ръцете и краката. Животното хапе, лае, дере, тича, енергията се отлива от тялото. Тя е по периферията, за да може да се бие или да се бяга. Животното ще реагира здраво, енергията ще е изразходвана.

Човекът няма да реагира, защото някоя важна фигура (баба, мама, учител) някога му е казал „че това е неморално, грешно, неправилно …и че така не се прави“ и започваме да задържаме агресивния импулс. (Не казвам да се хапем, дерем и удряме, а показвам защо възпираме импулса си).

Вторична (садизъм) – не се проявява тук и сега, реакцията е по-голяма от стимула. Отложена във времето агресивна реакция. Стискаме, гълтаме …. И в един момент изгърмяваме като вулкан, дори не към конкретния човек, може да е към друг човек, просто защото ни е преляла чашата. Садизмът е злонамерен.

Третична агресия/мазохизъм – търпене, стискане, гълтане. Тенджера под налягане, без клапан, но котлона е включен. Самонападам себе си. Стискам, изпитвам неудоволствие. Симптома е винтила, той е на върха на айсберга, а отдолу стои агресия към света, че човекът не може да се самоотстои, куца самооценката и заобиколно напада света.

Какво правим без да си давамe сметка?

Здравата агресивност не е толерирана. Инерцията е от поколения назад, в заучените модели, в нормите на обществото. В „правилното“, „редното“ и „така се прави“. Затова се и разболяваме.

Това са някои възможни реакции на тялото при задържана и потисната агресия: чупят се нокти, пада коса, развалят се зъби, гъбички, киселинност = възпаление, алергии, невродермити/псориазис, дерматит и други.

Гневът е гориво за действие, което е добре да изразходваме за да се придвижим напред.

Дали за това го използваме?