Вината

Познато ли ти е това чувство? Нещо се свива в стомаха или пък чувстваш друго? Какво е вината всъщност, какво я храни, за какво ни служи?

Вината е емоционален дискомфорт, когато вярваме, че сме направили нещо лошо. „Лошо“ – касае морални норми и е възможно да е привнесено отвън. Да е свързано с „приемливо-неприемливо“, възпитанието или културата.

Вината има различни проявления, някои са полезни други не.

На първо място тя е чувство и това, че сме способни да я изпитваме е чудесно! Хората, които никога не изпитват вина могат да бъдат психопати или социопати.

Полезната вина (или така наречената „бяла вина“) ни свързва с другите, тя е средство за комуникация е и е важна за общуването. Тя е показател за емпатия, за това че действително си давам сметка, че съм направил нещо, което е наранило друг човек и че мога да си поема отговорността.

Съществува обаче и друг вид вина – вменената вина. Тя е привнесена отвън и е форма на манипулация. Може да е прехвърляне на отговорност, например малко дете прави пакост и мама казва: „Мама ще спре да те обича, ако …“ Или всеки друг ми е виновен, отказ от поемане на отговорност. Ако често чуваш думите: „заради теб“, „заради вас“ най-вероятно става дума за опит за вменяване на вина.

Вината – ограничава щетите, намалява тревожността.

Когато възрастните искат бебето/детето да потисне части от себе си – желания, чувства, предпочитания – то не може да рискува да не се подчини, за да не застраши връзката. То трябва да създаде механизми, с които да намали разочарованието или възможността връзката да прекъсне (защото за него това е равно на смърт) – вината е такъв механизъм.

Самоизразяването е накърнено, но връзката с родителя остава. Губим автентичност, поучаваме връзка.

Вина vs. Срам

Има разлика между тези две понятия. Вината има отношение към постъпката, а срамът има отношение към самата същност на човека (работа със самочувствието, как се чувствам със себе си).

Вината е пряко свързана с отговорността. Тя ни поставя понякога в пасивна позиция, чувстваме че има последствия, понякога може да усещаме безпомощност. Понякога във вината е удобно (но не и здраво), защото няма лична отговорност. Ако не се осъзнае, може да се преживее неспособност за здрава агресия, безсилие да променим обстоятелствата. Вината ни защитава или поне ни е защитавала някога.

Отговорността е тогава, когато имаме сила, контрол и избор. Това е една активна позиция. Ако съм сбъркала (и го осъзная и призная първо пред себе си) се извинявам. Не си сипя пепел на главата и мога да кажа „Извини ме, сгреших“.

Справянето с вината може да се случи по различни начини. Същинската работа не е в това да спра да я изпитвам, а да си дам сметка за нея, че я изпитвам и какво правя с нея, когато го осъзная. Вината може и да дойде, когато поемем твърде много отговорност, която не е наша.

Когато вината е вменена, това най-често е възпитателен модел. Свикнали сме да носим тази вина, за да принадлежим, да ни обичат. Но такава принадлежност и обич са измамни, фалшиви.

Нужно е първо да си дадем сметка, че това е прехвърлена отговорност. Например можем да кажем: „Не съм виновна аз, че ти се чувстваш самотна.  Или Не съм виновна аз затова, че не се разбирате.„

После е ред да се научим да си отстояваме границите си. Това е начинът по който изграждаме доверие към себе си. Тук не става въпрос за грубост, а за спокойна сила и топла категоричност. Например: „Разбирам че си самотна, тук съм и правя каквото мога, но това е което мога.“ Насреща може да има емоционални реакции, но понякога е нужно да удържим. Всеки човек има право на собствените си емоции. Здравата реакция е всеки сам да си носи отговорността, не е редно нито здраво(словно) да носим отговорността на друг. А прощаването е работа за двама. Заедно с взаимно уважение. Всеки да направи своите 5 крачки.

Важно е да сме способни да изпитваме вина, защото да живеем с идеята, че сме безгрешни, да изключваме другия от схемата е нарцистично.

Промяната се случва, когато болката от това да не се променяме стане по-голяма от болката, която носи промяната.